Пък през нощта


 Една нощ Миу сънувала, че ѝ порастват криле. Събудила се, но нямало как да види дали наистина са ѝ пораснали криле, защото няма как погледнеш гърба си сам, а голямото огледало преди два месеца заминало в кофата за боклук пред блока след като се счупило при инцидент с ветрило, но за този инцидент- друг път. При това положение единственото, което можела да направи Миу е да дойде при мен и да ми покаже гърба си. Застанала на прага, единственото, което можах да измуча сънено, докато Миу, обърната с гръб към мен ми повтаряше да я огледам добре, беше:
- Бе, ти в ред ли си? Часът е почти три през нощта!
 И затворих вратата. Миу пък се фръцнала и решила, че е идеално време да види голямата луна от близкия парк, дето се била приближила към Земята с цели шестнайсет хиляди километра. Решила, че ако се качи на някое дърво ще може да разгледа обстойно всичките морета по лунната повърхност и току-виж види и ръждясалите консерви, изхвърлени от всички космонавти, стъпили на Луната, начело с Армстронг и Олдрин, а пък на слизане направо ще пробва дали са ѝ пораснали крила като скочи от дървото. Нищо не станало, защото си счупила токчето на обувката влизайки в парка и се наложило да се задоволи с пейка. На другият ден ми каза, че луната била ужасно жълта и имала зелен ореол.

Коментари

Популярни публикации